добре дошли в моя уеб сайт

Сибирско хъски

Сибирското хъски е порода куче, която произлиза от източната част на Сибир. Сибирските хъскита са първоначално селектирани от чукчите в североизточна Азия, по-късно внесени от търговци в Аляска, САЩ и Канада. Породата попада в категорията Шпицове и примитивни. Физическата им сила и издръжливост на студ ги прави много добри кучета-водачи на впрягове. Обичат тичането, което всъщност им е нужно, за да разтягат своите мускули и им трябва доста да се разхождат ако живеят в апартамент.

Характер

Хъскито е лоялен семеен компаньон. Не е подозрителен към непознати, но ще пази дома ви от тях. Нежен, предан и бдителен. Нетърпелив да учи. Своенравно, но интелигентно куче

Външен вид

Очите са бадемовидни във всички нюанси на синьото и кафявото - едноцветни или пъстри. Триъгълни уши, разположени близо едно до друго. Тялото е малко по-дълго, отколкото високо.Има кучешка миризма. Среден на дължина косъм, козината е мека и прилепнала и не се нуждае от много четкане. Подкосъмът е мек. Позволени са най-различни цветове

Заболявания

Очни заболявания Има три предавани по наследство заболявания: наследствена/младежка катаракта, корнеална дистрофия и прогресивна ретинална атрофия. наследствена младежка катаракта Наследствената - младежка катаракта се изразява с помътняване на очите на младото куче още на около 3 месечна възраст. Тези катаракти се различават от не-наследствените, които засягат възрастни или остарели кучета. Катарактата води до отслабване на зрението или пълна слепота в някои случаи. Най-често срещаната при сибирското хъски се наблюдава в задния дял на лещата. корнеална дистрофия Корнеалната дистрофия засяга корнеята - външния прозрачен участък на очната ябълка. В повечето случаи при "Сибирците" заедно с това заболяване има ненормално събиране на липиди в чистата корнея на окото, което води до замъгляване или непрозрачност. Сибирското хъски има склонност към дълбока стромална дистрофия, която включва натрупване на триглицериди. Наблюдава се също ануларна дистрофия във формата на поничковидно замъгляване в периферната корнея. Обикновено се забелязва при възрастни кучета и засяга по-често женските. Зрението рядко се засяга и не съществува ефективно лечение. прогресивна ретинална атрофия(ПРА) Прогресивната ретинална дистрофия засяга ретината, светлочувствителната вътрешна "подплата" на задната част на очната ябълка. Сибирските хъскита страдат от уникална форма на ПРА, която се наблюдава само при тази порода и човека. Предизвиква загуба на нощното зрение, следвана от загуба на дневното зрение и евентуално слепота.Нарича се Х-linked PRA, тъй като се предава чрез ХХ хромозома на женската.Женски, които наследят дефектен ген от един родител и нормален от другия, не се разболяват сериозно. Те са носители с много слабо забележими ретинални дефекти и не губят зрението си. Мъжко кученце от женска-носител получава или дефектен, или нормален ген, зависи от това коят хромозома му се падне. Ако е с дефектен ген, кучето е засегнато от ПРА, тъй като мъжките носят хромозом ХY. Заболяването при мъжките води до загуба на зрението на възраст още дори около 5 месеца.

Тазобедрена дисплазия

Тазобедрената дисплазия представлява увреждане на тазобедрената става, при което бедрената кост не приляга добре в гнездото на ставата. Болестта по принцип се развива през първите две години от живота на кучето, като - в зависимост от степента на тежест - води до силни болки, прогресивно окуцяване, възпаление или артрит на засегнатата става. Заболяването засяга кучета и от двата пола, може да се прояви само на едната тазобедрена става или и на двете. Наследственият механизъм е "полигенен", т.е. за проявяването на заболяването са виновни няколко "болни" гена, а в резултат на това е напълно възможно от здрави родители, които са носители на част от гените, да се роди болно поколение. Отделни фактори от околната среда - например прекомерно калорично хранене по време на бързата фаза на растеж на кученцето - могат да доведат до утежняване на вече налична дисплазия.Изследването за тазобедрена дисплазия се извършва посредством рентгенови снимки на тазовата област (кучето се поставя да легне по гръб и задните крайници се наместват в съответна позиция, която най-добре разкрива ставите).Изследване за дисплазия може да бъде направено най-рано на 18-месечна възраст, желателно е кучето да има навършени пълни 2 години.

Дакел

Дакел или дакс (от немски Dackel, наричан още Teckel и Dachshund) е порода домашно куче с изключително къси крака на фона на издълженото тяло, сравнително къса козина, най-често черна или кестенява, и клепнали уши. Породата е създадена в Германия през Средновековието за борба с милионна напаст от язовци (der Dachs - язовец). Цел на селекцията е била създаването на куче, способно да влезне в дупката на язовеца и да се бие с него там. След решаването на проблема с продължилата твърде дълго свръхпопулация от язовци дакелите са се използвали за лов на лисици. В края на първата промишлена революция съществуването им като специализирана порода се обезпредметва и се превръщат в домашни кучета. Те са изключително любвеобилни и са подходящи за отглеждане у дома.

Идеалното тегло и за двете разновидности е 4,5 кг. Трябва да се знае, че журитата не биха присъдили награда на куче, надвишаващо 5 кг. Дакелът бил отглеждан за лов на язовци и лисици. Съществуването му било известно още преди XVI век. Известно е също, че е получен от най-старото германско ловно куче-биберхунд (бибердакел).

Късокосмест дакел

От десетилетия дакелът е познат в 3 големини — дакел, миниатюра и заешки, и в три типа на косъма: късокосмест, грубокосмест и дългокосмест. Характеризира се с нисък ръст, издължено тяло и къси крайници (обикновено предните са късо поставени). Муцуната е сравнително дълга, с тъмна на цвят носна гъба. Очите са тъмни, средно големи. Ушите са доста дълги, висящи, меки и тънки. Опашката достига на дължина до лапите на задните крайници; обикновено се носи отпусната надолу. При дългокосместите косъмът е дълъг, прав, мек, лъскав, плътно покриващ ушите, шията, гърдите, задната страна на предните и задните крайници, като главата е покрита с къси косми. Окраската на космената покривка обикновено е червеникаво-кафеникавожълтеникава в различни оттенъци, но се среща и черна с кафяви петна над очите и по краката, петниста и тигрова (съчетание от сиво, черно и кафяво).Дакелите и ротвайлер са единствените кучета,които има под кожата си мъхеста кожа.Тя му пада през 10 месец и продължава почти 1 месец.Кучето трябва всеки ден да се сресва с гребен.Дакела не трябва да яде певече от 5 пъти дневно защото започва да повръща.Дакела много се превързва към стопанина си.


Външен вид


 

  • Уши:Големи и дълги,има добър слух.
  • Муцуна:Муцуната му е дълга за да може да я пъха в дупките и да улавя животното живеещо в нея.
  • Крака:Къси,има много големи нокти,за да може да прави големи дупки

Доберман

Добермана (доберман пинчер) е порода куче, създадена в Тюрингия, Германия в края на XIX век. Оригиналното име на породата е тюрингски пинчер, но след смъртта на своя създател Фридрих Луис Доберман през 1894 година, е заменено на доберман пинчер. След 1949 година е премахната думата пинчер, и се казва Доберман

Външен вид

Ушите му обикновено са щръкнали на горе , опашката му е къса и към краката цветът на козината се променя.

Цвят

кафяво-черен цвят, кафяв, сив

Нрав

Доберманът е единствената порода куче, чиято насоченост е да бъде телохранител на своя стопанин. Интелигентен, лесно податлив на обучение, силен и ловък той живее с желанието да служи на човека. Пълен с енергия, весел и общителен той създава здрава връзка със своето човешко семейство и особено с “избрания” човек, който остава единствен за него за цял живот. Доберманът съществува за да бъде до стопанина си, да се грижи за него и да пази неговия живот. Недоверчив е към други хора.

Враждебност

Доберманът е враждебен към лица, които не познава. Не проявява агресия към други кучета, ако не бъде предизвикан.

Здраве

Средно доберманите живеят между 10 и 14 години, те често страдат от редица здравословни проблеми - разширена кардиомиопатия, маточна гръбначна нестабилност, болест на простатата.

Лабрадор ретривър

Лабрадор ретривър е една от най-популярните породи кучета.

История на породата

Породата води своето начало от о. Нюфаундленд на източното крайбрежие на Канада[1].Съществуват три версии относно произхода на названието «Лабрадор». Според първата лабрадорите били първоначално единствено черни, по окраска напомняли камъка «лабрадорит». Възможно е поради това породата да носи именно това име. Втората версия гласи, че предците на лабрадора били донесени от полуостров Лабрадор. Третата е, че „лабрадор“ идва от португалски (labrador), което в превод означава «труженик».

ЛАБРАДОР РЕТРИВЪР – ОТКЪДЕ ИДВА ТОЙ?

За да дадем отговор на този въпрос, трябва да се запознаем с историята на земята Нюфаундленд. Тъй нареченият Нов свят бил известен на китоловци и рибари от XV век. Всяка година флотилии идващи от Англия, Норвегия и други европейски страни били изпращани да ловуват в тези води. Португалски рибарски кораби, доплавали до Нюфаундленд, водели кучета помощници със себе си. Те били известни под името Cao de Castro Laboriero (пастирско куче) и Cao de Agua (водно куче).

Там те били кръстосани с Нюфаундлендското куче Св. Джон и били наречени “малкият Нюфаундленд”, “кучетата на Св. Джон” или Лабрадор, което на португалски език означава работник. Получените от кръстоската кучета били особено ценени заради техните апортьорски качества, тяхната козина, която била извънредно устойчива на вода и не задържала лед, както и техните опашки с форма на сабя, които направлявали набитите им тела в морските вълни по бреговете на Нюфаундленд.

Точно от рибари същите кучета били пренесени в Англия (графство Дорсет). Знатни Английски семейства се заели с отглеждането на тези кучета и използването им в лова като апортьори. Лабрадорите така добре се справяли със задълженията си, че не след дълго се наложили като типични кучета за спорт и лов. Така през 1903 година породата официално е призната. Неин регистратор е Англия.


Стандарт на породата



ОБЩ ИЗГЛЕД: Здраво сложен, компактен (с къса крупа) /short-coupled/, много активен, с широк череп, широки и дълбоки гърди и ребра; широка и силна поясница и задни части.

ПОВЕДЕНИЕ/ТЕМПЕРАМЕНТ: Добродушен, много подвижен. С отлично обоняние, мека захапка, страстен любител на водата. Приспособяващ се, верен компаньон. Интелигентен, енергичен и послушен, със силно желание да се хареса. С благ характер, без признаци на агресия или неоправдан страх.

ГЛАВА

ЧЕРЕПНА ОБЛАСТ:

Череп: Широк. Ясно очертан, без месести бузи.

Стоп: Изразен.

ЛИЦЕВА ОБЛАСТ:

Нос: Широк, с добре развити ноздри.

Муцуна: Мощна, незаострена.

Челюсти/Зъби: Челюстите са със средна дължина, челюстите и зъбите са силни с перфектна, правилна и пълна ножицовидна захапка, т.е. горните зъби плътно покриващи долните и разположени под прав ъгъл спрямо челюстта.

Очи: Среден размер, изразяващи интелигентност и добър характер; кафяви или лешникови.

Уши: Нито големи, нито тежки, прилягат близо до главата и поставени по-скоро доста назад.

ВРАТ: С хубави линии, силен, мощен, поставен на добре поставените рамена.

ТЯЛО

Гръб: Равна горна линия.

Поясница: Широка, къса компактна и силна. /wide, short-coupled and strong/

Гърди: С добра ширина и дължина, с добре заоблени бъчвообразни ребра.

ОПАШКА: Отличителен белег на породата, много дебела в основата, постепенно изтъняваща към върха , със средна дължина, без дълги косми, но плътно покрита навсякъде с къса, плътна, гъста козина, което й придава „кръгъл” вид, описван като „видрова” опашка. Може да бъде носена радостно, но не трябва да се извива над гърба.

КРАЙНИЦИ

ПРЕДНИ: Предните крака със здрави кости и прави от лактите до земята, когато са гледани отпред и отстрани.

Рамене: Дълги и диагонално наклонени.

ЗАДНИ: Добре развити, не (диагонално) наклонени към опашката.

Задни коленни стави: Добре извити.

Стави в долната част на задния крайник (скакателни): Поставени право надолу. Кравешки (х-образни) задни крайници са силно нежелателни.

ЛАПИ: Кръгли, компактни; с добър свод на пръстите и добре оформени възглавнички.

ПОХОДКА/ДВИЖЕНИЕ: Свободна, с добър разкрач. Изправена и правилна гледано отпред и отзад.

КОСМЕНА ПОКРИВКА

КОЗИНА: Отличителен белег на породата, къса, гъста, без вълнисти и стърчащи части, придаваща чувство за сравнителна твърдост при допир; устойчив на времето подкосъм.

ЦВЯТ: Изцяло черен, жълт или шоколадов. Жълтото е в диапазона от светло кремаво до лисиче червено. Допустимо е малко бяло петно на гърдите.

РАЗМЕР: Идеална височина при холката: Мъжки – 56-57 см Женски – 54-56 см

НЕДОСТАТЪЦИ : Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се счита за недостатък и сериозността, с която той се третира трябва да бъде точно пропорционална на неговата степен и ефекта му върху здравето и благосъстоянието на кучето. Всяко куче ясно показващо физически или поведенчески аномалии трябва да бъде дисквалифицирано.

N.B.: Мъжките животни трябва да имат два видимо нормални тестиса напълно спуснати в скротума (семенните торбички).

Йоркширски териер

Йоркширски териер е порода дребни, декоративни кучета, носеща името на графство Йоркшир в Англия, където е въведена за пръв път в края на 19 в.

Козина

Козината на тялото е умерено дълга, права, лъскава, изглеждаща като фина коприна. Цветът по гърба е стоманеносин, а на главата с богат златен цвят. Козината по гърдите е обилна, светложълто-кафява на цвят, по-тъмна в корените, по-светла в средата и най-светла в краищата. Йоркширският териер няма подкосъм и не сменя козината си, както другите дългокосмести породи. Козината расте през целия му живот.

Уши

Ушите са прави, V образни, голи на връхчето и с дълги косми отстрани, падащи свободно към врата.

Характер

По характер йоркширският териер е жизнерадостен, любвеобилен, и същевременно уравновесен и с чувство за собствено достойнство.Той е силно привързан към стопаните си.

Невероятно интелигентен, усвоява бързо нови команди и е готов на всичко за стопанина си

Стандартни и мини йоркширски териери

Според стандарта на породата, йоркширският териер достига в зряла възраст тегло от 3 кг. и височина около 30 см. Срещат се обаче и доста по дребни представители на породата с тегло около 2 кг. и височина около 20 см. Тези кученца се определят като "мини йоркширчета".

Ротвайлер

Ротвайлер е порода куче. Няма точна информация за родината на ротвайлера, според някои източници произходът му датира още от Римската империя. Използван е като домашно и овчарско куче. Според други родината му е Германия. По време на Първата и Втората световни войни е използван като стражево куче.

Външен вид

В спокойно, неподвижно състояние набитата му фигура излъчва сила, ловкост и издръжливост. Средно едро, масивно куче, което се отличава със средно голяма глава, силно изразен стоп.

  • Носна гъба: черно оцветени носна гъба и устни
  • Зъби:ножицовидна захапка на челюстите, силни и в пълен брой 42 зъба. Захапката му е най - силна сред другите кучета.
  • Очи:тъмнокафяви, средно големи, бадемовидни очи
  • Уши: малки, високо поставени висящи уши. Има мощна, здрава шия.
  • Крайниците: са прави и успоредно поставени, масивни, с релефна, силно развита мускулатура. Лапите са големи и овални, със здрави, сводести пръсти.
  • Опашка:В спокойно състояние права, естествено висяща, нито високо, нито ниско поставена. Същата не се купира, съгласно забрана в Закона за защита на животните.
  • Космена покривка :космената покривка е къса и гъста, съставена от груби, плътно прилягащи косми. Кожата е дебела, но еластична. При отглеждане на кучето при ниски температури се развива плътно подкосмие, предпазващо от влага и студ. Окраската е черна, с червено-кафяви, рязко отграничени рисунъци (по краката, предната част на шията и гърдите, долната част на муцуната и над веждите).

Характеристика

Появата му издава самобитност, поведението му е самоуверено и смело, ротвайлерът има много стабилна, уравновесена нервна система, не се бои от по-едри противници, влиза в единоборство и се бори с настървение. Има здрава захапка и силен боен дух. Използва се като полицейско куче и като надежден и предан домашен пазач.

Ротвайлерите са забранени в някои американски щати и европейски страни

Уеб сайт в alle.bg